Агресивно поведение

Защо се случва?

Агресивното поведение изглежда шокиращо за вас и за околните, но всъщност е нормална част от поведението и развитието на децата. Бързото им развитие и израстване, необходимостта да заявят себе си и независимостта си, да установят лидерство, недоразвитата способност да контролират импулсите си – всичко това са причини детето да проявява агресия.

“В някои случаи и степени на удряне и хапане, са напълно нормални за малките деца,” обяснява Надин Блок, изпълнителен директор на Центъра за Ефективна дисциплина в Калъмбъс, Охайо. Това не означава, че трябва да игнорирате тези ситуации, разбира се. Трябва веднага да покажете на детето си, че това поведение е неприемливо и да му дадете алтернативен начин да изрази емоциите и желанията си.

Какво да направите?

  • Покажете му как трябва. Ако детето вивлезе в басейна с топки в някой детски кът и започне да хвърля топки по останалите деца, го извадете, вземете го в себе си и заедно наблюдавайте другите деца. Обяснете му, че може да се върне обратно в басейна, ако се държи добре и не удря никой. Избягвайте да влизате в уговорки от типа: „Ти как ще се чувстваш, ако някое дете те удари, докато си играеш?“. Малките деца (на възраст между 1 и 3 години) не притежават познавателната зрялост да си представят себе си в определени ситуации или да се поставят на мястото на друг. Но разбират добре последствията.
  • Останете спокойни. Крещейки, удряйки или наричайки детето си „лошо“, не е начинът да му покажете, че не се е държало добре. Така само го напрягате допълнително и му давате идеи за други варианти на неприемливо поведение. Всъщност, да останете спокойни, е първата и най-важна стъпка към показването на правилното държание.
  • Поставете ясни граници. Опитайте се да реагирате веднага, когато станете свидетел на агресивното поведение.Не чакайте детето да удари друго дете, за да кажете „Достатъчно!“. То трябва да знае веднага, че е постъпило неправилно. Извадете го за кратко от ситуацията, за да му дадете възможност да се откъсне от нея и да успокои емоциите – за минута-две. След кратката почивка то ще си припомни правилата и ще е уталожило емоциите си и ще знае, че ако се държи така, ще бъде извадено от играта.
  • Възпитавайте последователно. Доколкото е възможно, реагирайте на всяка подобна ситуация,така както сте реагирали предния път – покажете, че е недопустимо да се държи така. Не става дума за това да използвате същите думи или наказание, с които детето да „свикне“. А да покажете, че в нито един от случаите агресивното държание не е приемливо и че няма да си затворите очите за него нито веднъж. Извадете го от играта за малка почивка, говорете за това как трябва да се държи и после отново му позволете да се забавлява.
  • Покажете му алтернативите. Изчакайте, докато малкото ви дете се успокои и тогава седнете, за да обсъдите какво се е случило – това е особено важно, за да не остава детето ви объркано след конфликтната ситуация. Спокойно и бавно му обяснете какво се е случило и защо и как би могло да постъпи следващия път. Обяснете му, че е нормално да се ядосва, но не е добре да показва чувствата си по този начин и е има други (добри) начини на поведение, когато се чувства така. Например, да говори: „Боби, не ми вземай топката!“ или да се обърне за помощ към възрастен.
  • Покажете на детето си как да се извинява след конфликтната ситуация. От начало извинението му може би няма да е напълно искрено, но урокът е по-важен. В крайна сметка, ще се научи да се извинява, когато е постъпил зле с друг човек.
  • Награждавайте доброто поведение. Вместо да се вглеждате само в лошото поведение у децата си им показвайте, че забелязвате и случаите, в които се е държало добре. Кажете му, че се е държало много добре, когато е изчакало реда си за люлката или когато не е отвърнало на обидата или блъскането на друго дете, а е проявило търпение. Окуражавайте го и го хвалете всеки път, когато е изразило с думи своите желания („Толкова добре постъпи, когато помоли да се полюлееш ти“). За награда му предлагайте да го полюлеете вие или да си поиграете на нещо след това.
  • Ограничете телевизията. Анимационните филмчета не са създадени за много малки деца и в техните очи са пълни с крещене, викане, обиди и поведение, което вие се опитвате да избягвате. Следете стриктно какви филмчета му пускате и когато то гледа, вие бъдете до него, за да обсъждате случките. „Това не е най-добрият начин да покажеш какво искаш, нали?“ и „Тя не постъпи добре, като не помисли за последствията и така счупи вазата на старата дама, нали?“ Подобни коментари ще покажат на детето ви, че не всичко във филмчетата е добра идея и приемливо и няма да го оставят с погрешното впечатление, че в определени ситуации в живота могат да действат по този начин.
  • Физически излаз на енергията. Сигурно вече сте забелязали, че ако детето ви не изразходи енергията си, в къщи се случват бедствия. Ако детето ви е в добро настроение, му оставете цялото време на разположение за неструктурирана игра, за предпочитане отвън, където може да се движи повече и да изразходва енергията си.
  • Не се притеснявайте да търсите помощ. Понякога агресията на децата изисква повече внимание и намеса отколкото вие можете да предоставите. Ако детето ви е необичайно агресивно за по-дълго време, ако изглежда тревожно или често изпада в конфликтни ситуации с други деца, ако опитите ви да коригирате поведението ви удрят на камък, потърсете помощ от професионалист. Заедно с него можете да установите източника на това поведение и да помогнете на детето да се пребори с него. Запомнете, детето ви е все още малко. Ако работите с него търпеливо и креативно, тенденцията към добро поведение е пред вас!

->> към началното меню

Сексуално съзряване при децата

Сексуалното съзряване на децата започва много преди да влязат в пубертета и да започнат реално да се интересуват от секс. Още в най-ранна възраст децата започват да се интересуват от половите си различия и да имат подсъзнателни влечения към другия пол.

Сексуалното съзряване не е свързано задължително с проявите на сексуалност. То е свързано с промените, които настъпват у детето в зависимост от пола му, оразличаването му като момче или момиче. Затова може да говорим за целия този процес като сексуално съзряване.

 Още около втората си годинка децата започват да различават половете – момчета и момичета. След това дори може да започнат да се заглеждат в различията си, да се оглеждат голи и с интерес да наблюдават какво имат едните и какво другите. До седем годишна възраст децата опознават тялото си и разликите между момчетата и момичетата.

Особено важен е въпросът откъде идват бебетата и как те се появяват. На този въпрос всички родители отговарят различно, но най-правилно е да им бъде обяснено коректно и без излишно фантазиране. Например може да кажете, че бебето се създава от любовта на мама и татко (не се носи от щъркела) и ще се появи не „от пъпа”, а от корема на мама. Добре е децата да се запознават с близки до реалността факти, защото иначе ще ги научат по друг начин – от детската градина или от телевизията и така ще се почувстват объркани.

 Около 5-6 годишна възраст децата започват да изпитват желание да се оженят, да бъдат майки/бащи, да са като големите. Обикновено момиченцата искат да се оженят за бащите си, а момченцата за майките си. Възможно е дори да предложат брак на някой от родителите и да започнат да изпитват неосъзната ревност от другия. Това не бива да ви притеснява, а да преодолеете този период с разговори и обяснения, че детето не се жени за мама или татко, а след време ще срещне друг човек, с който ще бъдат като неговите „мама и тате”.

Много деца се влюбват в свои връстници на тази възраст. Ако сте забравили вашите детски спомени, първите влюбвания са около 5-6 годишна възраст и са насочени към някого от детската градина или квартала. Тогава децата правят планове, че ще се оженят и ще имат свои деца. Липсата на ясно разграничаване между мечтите и реалността, понякога ги кара наистина да вярват, че ще се оженят за своя/та „любим/а” и да си представят, че винаги ще са заедно.

Реално погледнато, макар и детска, това е форма на любовни чувства, които човек не спира да изпитва на различни етапи през живота си. Много деца продължават да се „влюбват” по детски в различни обекти, дори и когато тръгнат на училище. В тези първи детски трепети обаче няма никакъв сексуален интерес и децата не асоциират чувствата, които изпитват, с плътските удоволствия.

С всяко поколение децата все по-бързо научават какво е секс. Родителите стават по-разкрепостени и не се притесняват да говорят за това на децата си, както е било преди няколко поколения. Освен това, благодарение на медиите, децата лесно и бързо може да се запознаят нагледно какво и как се прави.

Около 10 годишна възраст те вече добре знаят „как ги правят тези неща” възрастните. На 11 започва ранният пубертет и повечето деца започват да усещат първите сексуални трепети на тялото си и да узнават какво е представлява сексуалната възбуда. След тази възраст много от децата започват да мастурбират и да си мислят за секс, особено момчетата. Сексуалното съзряване на децата е естествен процес, който не бива да се разглежда с тревога от родителите. Важното е всичко да се случва в рамките на допустимата възраст и с умерени темпове.

->> към началното меню

Детските лъжи

Склонността на човек да лъже се заражда още от най-ранна детска възраст. Малко след като детенцето започне да разговаря, то започва да изрича огромна част от нещата, които си въобразява. Важно е да се знае, че до 3-4 годишна възраст детето не осъзнава какво всъщност е лъжата и защо тя е лошо нещо. Ако твърде много му се карате, когато лъже, то ще асоциира това с кривата ви физиономия, но няма да знае същинската причина. Много майки решават, че правилен метод за възпитание на детето е да му се карат заради факта, че лъже, а не заради белята, която прикрива или друга причина. Това е съвършено грешен ход, ако детето е на по-малко от 4 годинки и изрича лъжите си непринудено.

Строгата реплика „Много мразя да ме лъжат!” по-скоро може да стресира мъника, отколкото да помогне за правилното възпитание. В ранна детска възраст децата имат развито въображение и непрестанно разказват небивалици. Те представят нещата така, както искат да се случват и да бъдат. Те, разбира се, правят разликата между реалните събития и това което си въобразяват, но тя не е така ясно разграничена, както при възрастните. Още повече, че те не разбират защо трябва да говорят само за фактите, които ги заобикалят. Именно затова, докато детето е още малко, не бива да му се карате прекалено за лъжите, които изрича. Те може да бъдат от всякакъв сорт – от убеждението, че е било на луната до опитите да ви убеди, че белята, която е направило, не е негово деяние, независимо, че се е случило пред вас.

С лъжите си детето по-скоро представя нещата така, както то би искало да бъдат, а не да ви излъже в смисъла, в който го прави възрастен човек. Така например, ако казва, че е било в космоса, то наистина би искало да бъде в космоса. Или, убеждавайки ви, че не е счупило чашата, то просто иска да не е счупило чашата и вие да не му се карате. Трябва да знаете, че колкото повече се карате на детето ви да не лъже, то ще го прави всеки път, когато направи нещо лошо. Как да се държим с мъника, когато забележим, че послъгва?

Както вече казахме, не бива да се карате на детето, че ви е казало някаква неистина. По-скоро трябва да се заинтересувате от въображаемия му разказ и да започнете да го разпитвате подробности. То ще продължи да фантазира, виждайки засиления ви интерес. Ако става въпрос просто за детски мечти, оставете мъничето да си мечтае – така ще се чувства по-щастливо. Ако обаче прикрива с лъжи да замаже свое провинение, бързо трябва да му покажете, че знаете истината. Ако ви каже, че не е счупило чашата, може да му отговорите: „Но аз те видях, че счупи чашата. Хубаво е, че не искаш да си го направил/а, но няма нищо страшно да си признаеш…” Така, виждайки, че може спокойно да си признае и че трудно може да скрие истината от вас, няма да изпитва потребност да лъже.

Колкото по-голямо става детето, толкова трябва повече да му говорите, че не бива да се лъже. Някои деца се увличат твърде много по лъжите и продължават да са активни в тази област дори и в детската градина. Когато усетите, че започне да минава границите на допустимото и безобидното, трябва сериозно да поговорите с мъника. Най-добре е да му казвате, че знаете за лъжата, ако е засегнала други хора да я кажете и пред тях, така че то да почувства срам от това, което е направило. Неудобството от стореното ще му бъде като обеца на ухото. Най-важното е да не правите трагедия от лъжите на децата. Лъжите, които изричаме възрастните са доста по-сериозни и те рядко са следствие от детството.

->> към началното меню

Истерични припадъци и инат

Ужасно неприятна гледка е да виждате детето си, гърчещо се на земята в пристъп на бяс, защото сте го лишили от шоколад или трябва да се прибира от игра.

Защо изпада в подобни състояния?

  • Малкото дете действа импулсивно. Когато се чувства безпомощно, то не винаги успява да контролира емоциите си.
  • Ако не успеете да спрете този процес, детето може да изпадне в състояние на “свръх емоционалност”. Неговата възбуда е толкова голяма, че то не е в състояние да разсъждава и дори забравя причината за гнева си.

В никакъв случай не трябва:

  • Да се опитвате да го убеждавате: то не може да ви чуе.
  • Да го заплашвате или да викате: това ще усили гнева му.
  • Да отстъпите или да обещаете компенсация: това ще го окуражи да продължава с истериите си.

Най-доброто:

  • В началото го оставете да излее емоциите си, като говорите за това, което то чувства: “Разбирам, че искаш да останеш да си играеш” и т.н.
  • Ако кризата продължава, изолирайте го (само в стая), като му позволите да се върне, когато престане да крещи. Ако и това не помогне, намесете се физически ( например леко го плеснете по дупето), за да намалее напрежението. Плачът, който ще последва, вече е облекчаващ.

->> към началното меню

Запъването и заекването

Случаите на запъване са много интересни за терапевтите и силно притеснителни за родителите. Обикновено, запъването се появява в много ранна възраст, понякога дори със самото проговаряне и звучи точно като заекване – повтаряне на звукове, срички, цели думи и фрази. Детето не усеща повторенията и когато притеснените му родители му правят забележка (което не е препоръчително!), то не разбира какво не е наред и какво да „поправи“.

Разграничението със заекване се прави на база има или няма спазми на дишането.

При запъването блокажите се появяват от несъгласуваност между мисълта, оформянето на граматически правилно изказване и самото механично изказване. С други думи, детето бърза да каже нещо, започва да говори, но мисълта и фразата все още не са оформени в главата му. Затова запъва на първата сричка, докато нареди думите и после продължава. (при възрастните от умора, разсеяност или други фактори, също се получава запъване, но времето между мисълта и говоренето се навакса с паразитни думи и възгласи – хммммм, такова бееее, сещащ ли се … и т.н. ) Родителите трябва да имат предвид, че при децата говорът и езикът все още се развиват и има вероятност запъването да стане маниер на говорене.

И все пак, защо се получава?

Като цяло, децата склонни към запъване са по–емоционални, впечатлителни, амбициозни. Те искат да се докажат, да направят впечатление, да изпъкнат пред останалите и се опитват да го постигнат с прибързване.

В други случаи децата се опитват да отговорят на изискванията на околната среда към тях. „Догонват“ желанието на родителите си например, да говорят ясно, без бебешки думи, или да се държат „възпитано“ – по нечии критерии. Друг пример – семейството живее на „бързи обороти“ – детето е записано на безброй дейности, постоянно се тича от една задача към друга, а детето всъщност има нужда от много време за осмисляне само на една от дейностите си. Това „препускане“ се проявява в запъване.

Какво можете да направите?

Първо разграничете случая – запъване или заекване. Ако прецените ситуацията като запъване, наблюдавайте детето си – догонва ли вашите изисквания, или се опитва да обърне повече внимание към себе си, какво в ежедневието му не му е комфортно?

Със сигурност има нещо в околната среда, което не е в унисон с детето. Ако всичко е наред не би се получило запъване!

Дайте време на детето

Не изисквайте незабавни отговори. Можете да включите реплики от типа „помисли и после ми кажи“; „ няма нужда да ми отговаряш веднага, помисли си“; „Имаме време да решим какво ще правим“ и т.н.

Не задавайте „отворени въпроси“

„Не забравяш ли нещо? Какво забрави да кажеш?“ по-добре би било „Поздрави госпожата, кажи й „добър ден, госпожо“. Така, хем избягвате неудобната ситуация за детето, че се е злепоставило със забравянето, хем му спестявате работата по измислянето на фразата.

За да наваксате по-бързо синхрона между оформянето на фразата и изказването й, наблегнете на сюжетните игри, приказките, песните и разказите.

Осигурете емоционален комфорт

Избягвайте ситуациите, в които детето явно се тормози. Ако сте забелязали, че запъването се увеличава при поява на трети човек, при повишаване на тон, при скандали, дори да не са пряко свързани с детето, при определена госпожа в детската градина, променете ситуацията!

Дайте си срок, в който да отбележите промяна

Например, в рамките на един месец променете ежедневието на детето и наблюдавайте дали запъването намалява. Много често то напълно изчезва, когато дразнещият фактор се елиминира. Може след два месеца да се появи отново и пак да изчезне. За да смятате проблема за приключен, детето трябва да е говорило плавно, без поява на запъване поне две години.

Ако в рамките на този един месец не настъпи промяна, най-добре е да се консултирате със специалист.

->> към началното меню

Миене на зъбите - как да се справим?

Съвет № 1 – относно вечерното миене на зъби

Ритуалът за вечерното миене на зъби трябва да се извършва в момент, когато детенцето не е все още твърде изморено. Майките знаят, че дойде ли момента, в който на малките им се доспи, те стават доста раздразнителни и нещо толкова просто като миенето на зъбите, се оказва голям проблем. Затова ви съветваме миенето на зъби да става преди вечерната баня и обличането на пижамата.

Съвет № 2 – нека миенето на зъби се превърне в интересно преживяване

Купете две, три или повече пасти за зъби (според броя на членовете на вашето семейство) в различни цветове. Застанете в банята пред огледалото цялото семейство – мама, татко, батко/кака (ако има такива) и по-малкото ви детенце. Дайте възможност на малчугана пръв да избере с кой цвят паста ще се мие. Изчакайте го търпеливо да вземе пастата и да я отвори. След това го попитайте кои зъби ще започне да мие първо – тези отпред или тези отзад. Нека всеки от семейството направи гласно своя избор. Така всички ще се забавлявате и най-вече най-малкия член на вашето семейство, който не само ще се почувства „по-голям”, но и доволен, че не само той извършва тази процедура всяка сутрин и вечер.

Съвет № 3 – измислете някоя игра.

Можете например да „помогнете” на детенцето ви в миенето на зъбите, като вие миете зъбите отзад, а то мие зъбите отпред. Разбира се в мъничката детска устичка ще настане малък хаос, но пък малчуганът ще се забавлява истински.

Съвет № 4 – отвлечете вниманието на малчугана от миенето на зъбите

Докато миете зъбите, можете да обърнете вниманието на малкото дете към нещо друго, например назовавайте някоя част от лицето си – вежда, ноздра, ухо, око и т.н като накарате детенцето ви да я посочва с пръст. Докато ви гледа в очакване на това какво следва, детенцето ви е много вероятно да е с отворена уста, а вие трябва да сте готови да действате.

Съвет № 5 – специален съвет за малките момичета

Можете да вземете едно модно списание и да покажете на малката си принцеса колко хубави зъби имат красивите момичета в списанията. Разглеждайки списанието подхвърляйте заговорнически въпроса „Не би ли искала да имаш такива красиви зъби?”

Съвет № 6 – малко добронамерена манипулация не е излишна

Помислете кое от приятелчетата на детето ви си сменя в момента зъбките и съответно е загубило част от тях. За да накарате вашето дете да си мие зъбите можете да му кажете, че ако не си ги мие редовно ще му паднат като на Петьо например.

Съвет № 7 – любими гърголения в банята

Покажете на детенцето си как след като измиете зъбките с паста да ги изплаквате като си пълните устата с вода. Можете да го правите звучно и да правите различни гримаси в огледалото. Децата се забавляват на такива неща.

Съвет № 8 – похвалата винаги помага

Да приемем, че някой от горните съвети е проработил и вие успешно сте приключили с измиването на зъбките. Това направо си заслужава своята похвала. „Изтичай да покажеш на тати чудесните си чисти зъбки” или „Бягай да покажеш на дядо каква красива усмивка имаш”. И дори миенето на зъбите да е своеобразна битка – в никакъв случай не се отказвайте. Зъбките на вашето дете се нуждаят от грижа и внимание, за да не се налага по-късно да платите скъпа цена.

->> към началното меню