10 причини да четем на децата

  1. За да стимулираме сетивата им– детето гледа, докосва и слуша едновременно. Четенето стимулира неговия слух и зрение чрез връзката картинка/дума.
  2. За да развиваме фината моторика на детето– малкото дете първоначално започва с дъвкане и мачкане на книгите, след това се научава да разгръща страниците им, постепенно координира движенията на окото и ръката си.
  3. За да развием капацитета на детето да слуша– способността да се задържа вниманието е добра предпоставка за всяко бъдещо обучение.
  4. За да развием любопитството у детето– четенето е благоприятно за развиване на уменията за търсене и откривателство още от най-ранна възраст /разглеждайки книжки с картинки/, както и за научаване на нови неща.
  5. За да осигурим на детето взаимодействие с възрастния– четенето е ситуация, осигуряваща спокойствие, ситуация, в която възрастният /родителят/ посвещава време на детето и засилва усещането му за значимост.
  6. За развитие на езиковите способности на детето и за обогатяване на речника му– богатството на речника на едно дете е една от предпоставките за училищния му успех.
  7. За овладяване на умението за разбиране на слухово възприети текстове – запознаването на децата възможно най-рано със структурата на една история (начало, приключения, край, наличие на логически и времеви връзки, съгласуне на времена) ще им даде възможност да разкажат за своите собствени преживявания по логичен и хронологичен начин.
  8. За подпомагане на тяхното ограмотяване– запознаването от ранна възраст на децата с книгите, ще им помогне в овладяването на четенето и писането, тъй като те разбират, че напечатаните в книгите думи, са същите онези, които изричаме говорейки.
  9. За развитие на тяхното въображение и креативност– креативното дете се справя по-лесно с непредвидените ситуации, в които го поставя животът.
  10. За да развием себепознанието у децата– приказките позволяват на децата да се срещнат със своите емоции, да ги разбират, да ги назовават. Детето се идентифицира с героите и осъзнава, че те изпитват същите емоции като него /радост, гняв, ревност, страх…/. По този начин детето се чувства нормално, то преработва факта, че емоциите му, фантазиите му не са чудовищни. Когато накрая героят победи, това е също победа за детето, което се е идентифицирало. Приказките помагат за намаляване на детските страхове.

Автор: Франсин Ферлан, ерготерапевт и почетен професор в Медицинския факултет на Монреалския университет Превод: София Вълнеева, магистър-логопед

->> към началното меню

9 правила за възпитанието

Възпитанието на децата е една от най-трудните и най-отговорни задачи в целия свят, за която вие можете да се чувствате най-малко подготвени. Ето няколко съвета, които ще Ви помогнат да се справите с възпитанието на Вашето дете – поставяйки си отговорности, които ще Ви направят по-подготвен за родителската роля, а в същото време ще можете да се наслаждавате на Вашите деца.

Децата започват своето личностно осмисляне и възприятие, като се виждат през Вашите очи
Тонът на гласа Ви, езикът на тялото и всеки израз на лицето се поглъщат от детето. Вашите думи и действия, като родители засягат развиващото само изображение на Вашето дете, повече от каквото и да е в неговият свят.

Хвалете детето си

Замисляли ли сте колко пъти дневно сте реагирали критично към Вашето дете? Вероятно ще забележите, че повече критикувате, отколкото хвалите постъпките му. Вашата любов, прегръдки и комплименти могат да направят чудеса и често са достатъчно възнаграждение за детето. Скоро ще забележите, че „отглеждате“ поведението, което бихте искали да видите.

Поставете граници, съответстващи на Вашата дисциплина

Дисциплината е нужна във всяко домакинство. Целта на дисциплината е да помогне на детето да избере приемливо поведение и да го научи на самообладание. Децата могат да изпробват границите, които Вие сте им определили, но въпреки това имат нужда от тях за да се превърнат в отговорни личности.

Отделяйте време за занимания с детето

Забързаното ни ежедневие нерядко ни затруднява да се съберем заедно на вечеря или да прекараме известно време с любимите си хора. Не се чувствайте виновен, ако сте работещ родител. Понякога важни са и малките неща, които правите заедно с Вашето дете – пуканки, разходка в парка, игра на карти, пазаруването в близкия магазин – неща, които то после ще си спомня.

Бъдете добър модел за подражание

Децата се учат на поведение, като гледат Вас и начинът Ви на държание, реакции. Колкото по-малки са те, толкова повече реплики взимат от Вас. Преди да реагирате бурно в дадена ситуация, помислете за това, как искате да се държи детето, когато е ядосано. Никога не забравяйте, че вие сте постоянно наблюдавани от детето.

Направете комуникацията свой приоритет

Вие не можете да очаквате децата да правят всичко, просто защото вие, родителят, “ казвате така.“ Децата искат и заслужават обяснения, толкова, колкото и възрастните. Деца, които участвуват във вземането на решения, са по мотивирани да ги осъществяват.

Бъдете гъвкави и склонни да нагаждате стила си на възпитание

В случай, че често се чувствате „разочаровани“ от поведението на Вашето дете, това би могло да се дължи на нереалистичните Ви очаквания към него. Родители, които се отнасят към уменията на детето по следния начин: „Той(тя) трябваше вече да се е научил(а) да използва гърне!“, биха могли да потърсят повече информация относно развитието на детето в съответната възраст, да обменят опит с други родители или да потърсят помощ от специалисти в дадената област.

Покажете, че Вашата любов е безусловна

Като родител, вие сте отговорени за възпитанието и обучението на Вашето дете. Начинът по който вие изразявате корекциите на поведението му, би трябвало да е съобразена с начинът, по който то ще ги получи и разбере.
Бъдете наясно относно собствените си нужди и ограничения като родител
Възпитавайки само детето си има вероятност да се превърнете в непълноценен родител. Вие имате сили, но и слабости като водач на семейството.

Наблюдавайте се и разберете кои са Вашите слаби страни. Заречете се да работите върху вашите слабости – „Аз също трябва да отговарям на изискваната от мен дисциплина“. Опитайте се да имате реалистични очаквания към самите себе си, към Вашият съпруг и деца.

->> към началното меню

6 начина да научим децата на дисциплина
и да ги мотивираме да спазват правила

Преди всичко, какво точно разбираме под дисциплина?
Ако попитате случайно подбрани майки, повечето несъмнено ще ви кажат, че за тях да приучат детето си към дисциплина означава да го накарат да се държи прилично. В съзнанието на много хора дисциплината е почти синоним на наказание като средство да се принуди детето да се държи както подобава.

 Бих искал да предложа по-широк синоним: обучение. Когато дисциплинирате детето си, вие всъщност го учите – то е ученикът, вие учителят. Ние, родителите, трябва да си зададем въпроса: „Каква цел преследваме, когато обучаваме в нещо децата си?“ Ако помислят сериозно, повечето от нас ще отговорят, че целта ни е да формираме възрастен човек, който умее да се владее, да прави собствения си избор, да контролира поведението си, да използва свободата си като отговорен индивид.

  1. Дори за възпитанието има подходящи и неподходящи моменти

Ние твърде често се опитваме да учим на нещо децата в миговете, когато не са в състояние да възприемат. Спомнете си например как ги назидаваме, докато плачат, когато направят някоя беля или по време на семейна кавга.

Малкият ви син е хвърлил кубче по сестра си и вие сте го на-пляскали. Той пищи, та се къса, а майката избира точно този момент, за да му чете морал. „На тебе добре ли ще ти е, ако сестра ти те удари с това кубче? Защо се отнасяш така с другите?“
Нека възприемем следния принцип: да не обучаваме уморено или раздразнено дете. Би било чиста лудост да го правим – то така или иначе не е способно да възприема точно в този момент.

  1. Детето трябва да е способно да извърши онова, на което го учите

Помислете си за всичко, което родителите се стараят да втълпят на децата си и което за тях е толкова невъзможно, колкото писането на машина за делфина. Например да не се напишкват на деветмесечна възраст. Да стоят мирно в ресторанта на две години. Да са учтиви и възпитани на четири години. Да мируват на две години като на пет. Списъкът е безкраен.

Много родители очакват от децата си да научат неща, които са извън възможностите им, и са напълно невежи относно природата на детето в зависимост от възрастта и стадия на развитието му. Ние всички имаме склонност да искаме от малките повече от онова, на което са способни. Именно затова обикновено отглеждаме по-успешно второто или третото си дете. Тогава вече знаем кое е разумно да се очаква от него.

  1. Избягвайте наказанията

Възможно ли е да възпитаваме без наказания? Отговорът е „Да“. Можем да научим децата си на много неща, без да прибягваме до наказанието. Защо ли? Защото единственият му истински ефект е, че временно предотвратява дадена реакция. Санкционираното поведение не е неутрализирано завинаги. Когато ефектът отслабне – което неминуемо става, – поведението се възпроизвежда.

Има и други причини да наказваме детето възможно най-рядко. При всяко наказание ние го научаваме да се бои от нас, а резултатът нерядко е, че детето започва да презира родителя. Не бива да учим детето на омраза и страх, освен ако не е абсолютно необходимо, например за да го предпазим от самото него и от дадена опасност.

  1. Използвайте подходящ стимул, за да мотивирате детето да се държи добре

Какъв да бъде този стимул? Пари, подаръци, екскурзии? Не, това са краткотрайни стимули, които не създават цялостна мотивация. При децата най-добрият стимул е обичта и вниманието ви. За да изиграят те стимулиращата си роля, вие трябва да сте забавни и приятни. Да отделяте време за забавления с детето си, така че любовта и нежността ви да му бъдат награда.

Задайте си следния въпрос: „Колко време прекарвам с детето си, .като просто се забавляваме, без да искам нищо от него?“ Ако отговорът е „много малко“, вие може би не го насърчавате достатъчно да желае обичта и вниманието ви.

  1. Фокусирайте се върху това, което детето умее да прави, и не обръщайте внимание на онова, което не ви харесва в поведението му

Вместо да се фокусирате върху неуспехите или лошото поведение на вашия син или дъщеря, по-добре се концентрирайте върху положителните неща в поведението му или в това, което е успяло да постигне. Вместо да пилите цял ден, че детето не е било първо в състезанието, а е завършило едва трето, по-добре го окуражете – справи се достойно. Или пък просто намерете начин да изтъкнете неговите достойнства, вместо да натяквате какви са недостатъците му.

  1. Насърчавайте всеки напредък и не забравяйте похвалата

Не чакайте детето ви да постигне пълен успех, за да го похвалите. Когато детето ви се учи да чете, да свири на някакъв инструмент, опитва се да се държи възпитано, да спре да се бие или въобще да постигне каквато и да е цел, насърчавайте го на всяка крачка. Проявявайте интерес към най-малкото положително усилие от негова страна.

Винаги можем да намерим причина да похвалим децата си. Обикновено, когато децата ни са послушни и се държат добре, ние не им обръщаме внимание. Не ги забелязваме, понеже не ни пречат. И не правим нищо, за да насърчим поведението им! Извършат ли нещо лошо обаче, незабавно привличат вниманието ни!

Така на практика ги подтикваме към постъпки, които не одобряваме, защото по този начин те получават необходимото внимание. Изходът е един: да отделим време и да насърчим желаното поведение. Това е особено важно, ако имате буйно, трудно дете, което непрекъснато ви се противопоставя. Когато си играе спокойно, приближете се до него, погалете го по главата или го целунете и му кажете нещо такова: „Понякога е приятно да се играе мирно и тихо, нали?“

В материала са използвани части от книгата „Изкуството да бъдеш родител“ на Д-р Фицхю Додсън на Издателство Колибри

->> към началното меню

Добрите обноски

Не винаги, когато детето се държи неучтиво, го прави съзнателно или с цел.
Когато са малки те все още не знаят, че не е възпитано да прекъсват хората, когато разговарят, че е грозно да тършуват с пръст в носа или пък, че е обидно да коментират на висок глас гигантския нос на жената на съседната пейка. Да, етикетът е важна част от възпитанието, за която трябва да се отдели време.

Но все пак трябва да се започне от някъде. Предлагаме ви един списък с неща, които не трябва да пропускаме да им обясним, що се отнася до добрите обноски.

  1. Когато искаш нещо, трябва да кажеш „Моля”, а когато ти подават – „Благодаря”.
  2. Не е хубаво да прекъсваш, докато разговаряме, освен ако не става дума за нещо много спешно. Ние веднага забелязваме, че искаш да ни кажеш нещо и веднага, щом приключим разговора, ще ти отговорим.
  3. Ако искаш да привлечеш вниманието веднага, най-учтивият начин да го направиш е като кажеш „Извинете” или „Може ли за момент?”
  4. Когато се чудиш дали да направиш нещо или не, първо попитай за разрешение. То може да ти спести много часове на обяснения и неприятни разговори след това.
  5. Не е учтиво и може да бъде обидно, да коментираш физическите качества и характеристики на хората.
  6. Когато някой те поздрави и попита „как си?”, отговори му и го попитай същото.
  7. Когато подаваш ръка за поздрав или говориш с някой, винаги го гледай в очите.
  8. Когато си бил на гости или излизаш с твои приятели и родителите им, на тръгване трябва да благодариш за гостоприемството и за приятното изкарване.
  9. Винаги почуквай на затворена врата и изчакай отговор, преди да влезеш.
  10. Когато се обаждаш по телефона, първо поздравявай и се представяй.
  11. Оценявай жестовете и подаръците, които ти се правят и винаги казвай „Благодаря!”.
  12. Не наричай хората с обидни имена или прякори.
  13. Не се присмивай на никого по никаква причина. Да дразниш и да се подиграваш на някой друг, не показва сила, а напротив – признак е за слабост. А да се надсмиваш над някой, който е по-слаб е като цяло жестока постъпка.
  14. Когато си на театър или някакво друго представление или концерт, но ти е скучно, постарай се да не го показваш. Ако не може да излезеш преди края, изчакай спокойно на стола си, докато приключи. Ако започнеш да се въртиш на стола, да разговаряш или шумиш, така показваш неуважение към труда и работата на изпълнителите и пречиш на останалите хора в залата.
  15. Ако бутнеш или настъпиш Някого без да искаш, кажи „Извинявай!”.
  16. Слагай си ръката пред устата, когато кихаш или кашляш. Не си бъркай в носа.
    Ако се налага, винаги използвай носна кърпичка или салфетка.
  17. Когато минаваш през врата, особено на публично място, виж дали няма някой зад теб, за да задържиш вратата отворена.
  18. Ако някой ти помогне за нещо, винаги благодари. Така хората няма да имат нищо против и друг път да ти съдействат.
  19. Винаги спазвай добро поведение на масата. Използвай приборите по предназначение. Ако не знаеш за какво служи някой от тях, не се притеснявай да попиташ.
  20. Когато нещо на масата е далеч от теб, не се пресягай, а помоли да ти го подадат. Винаги използвай салфетката при нужда да се почистиш.

->> към началното меню

Избор на имена за децата

Едва ли има думи в езика, които по честота на употребата, изразяване на чувства и емоции и влияние върху поведението на хората, могат да се сравняват с имената.
Ние се обръщаме към човек с името му, шепнем го с надежда и любов, проклинаме го и го благославяме пак с името. Още преди да се научи да използва местоимението „Аз”, детето знае как се казва и говори за себе си, чрез името си. Ние сме особено чувствителни как произнасят името ни, долавяме го дори да не различаваме значението на другите думи. Спонтанно отговаряме на въпроса „Кой си ти?” чрез своето име.

Силата на името

 От незапомнени времена представителите на различните народи са вярвали, че името влияе на съдбата на човека, дава му власт и сила. Древните римляни са казвали „Nome nest omen” – името е съдба. На него са придавали някои магически свойства. Например, ако кажеш на глас името на своя враг, ще го призовеш (в това май и сега вярват някои хора – пример: Хари Потър и злия вълшебник Лорд Волдемор).

Как са избирали имената до преди няколко века?

Утро, хлад, махмурлук. На младия баща, който до сутринта е отбелязвал подобаващо раждането на наследника, му връчват малък опакован вързоп, с нещо червено и цвърчащо вътре в него. Цялата рода, начело със свещеника, трепетно очакват този сакрален момент – какво име ще даде на детето. А в главата му се вият алкохолни пари и натрапчива редица от до болка познати имена. Накрая бащата маха с трепереща ръка и нарича бебето я на баща си, я на майка си или – в израз на творчески порив – на някой светец.

Азбука на абсурдните български имена:

Автономка Шестакова
Босилчо Кърков
Винету Келешев
Графиня Скринска
Джанка Таралингов
Европ Европов
Жана-Дарк Илиева
Заварин Ждраков
Изографил Яков
Йозо Тутурилов
Кокона Катърова
Луко Пъков
Марулка Сланинкова
Надежден Тошев
Обретен Негрилов
Пеперудка Йоткова
Рад Манавски
Стадион Колев
Трудолюб Монтянов
Утеха Яркова
Фото Костов
 Хамомилия Васов
Цоликофер Недялков
Черешка Червенкова
Шумейкър Йорданов
Щраус Занов
Ягода Вампирска

А ако говорим сериозно …

Заедно с името на дедите, предшествениците ни са се приобщавали към определени социални роли, ставали са „нишка”, свързваща поколенията. С помощта на имената са се съхранявали модели на поведение.
Името е играло ролята на социална памет, изпълнявало е функцията на транслатор на опита на цели поколения хора и в някаква степен е задавало индивидуалността.
Все още можем да чуем „Те, Хаджидимовите, са все такива пройдохи!”. А на този Ивановден, горд именник заяви по телевизията, че „Иван не е просто име, а призвание”.
Не е случайно, че много семейни войни и до ден днешен се водят заради името на детето. Коя рода ще надделее, става въпрос от жизнено важно значение. А на война, като на война. Води се с позволени и непозволени средства. И все някой ще бъде обиден, разочарован, безкрайно недоволен или – точно обратното, ако наследникът е получил неговото име.
Освен, ако младите не проявят чудеса от комбинативност и не вместят в името на детето имената на всички баби и дядовци. Нещо като Ехрипема на бабите Елена и Мария и дядовците Христо и Петър. Често пъти резултатът е нещо абсурдно, нелепо и предизвикващо насмешка, въпреки добрите намерения.

А сега?

Нещата са много по-сложни! Освен че трябва да се съобразят с натиска на родата, на родителите влияят разни астрологични и нумерологични прогнози, мода, сериали и още какво ли не. Не е удивително, че бъдещите родители прекарват часове в интернет, търсейки най-доброто, разглеждат стотици варианти и често пъти стигат до семейни баталии.

Най-популяните имена на децата, родени в България от 2007 до началото на 2010 г. са:

Топ 5 момчета:

  1. Георги
  2. Александър
  3. Иван
  4. Димитър
  5. Николай

 Топ 5 момичета:

  1. Виктория
  2. Мария
  3. Габриела
  4. Александра
  5. Никол

Изборът на име – основно родителско право и отговорност

Да кръстиш детето си на някого е израз на надежда за бъдеще. И няма значение дали е някой успешен дядо, добра баба, герой на съвремието, от книга или филм. Иска ни се да вярваме, че заедно с името, детето ще получи тези особени способности, качества и съдба. За съжаление гаранции за това няма.
А проблеми мога да възникнат, ако в семейството има няколко Ивановци и всеки път трябва да се уточнява за кого става дума. „Лепне” ли се в детството „Малкия Иван”, твърде вероятно е да остане за цял живот. И на 40, и на 50. От една страна, става много по-трудно да изграждаш идентичност в тази ситуация, от друга – дава усещането за групова принадлежност и сигурност.
Още по-опасно е да се подведем по някоя мода в имената. Преди двадасетина и повече години може да е било много шик момиченцето да се кръсти Изаура, но сега това име не говори нищо.

Ново начало – нова надежда

Нормално е родителите да вярват, че тяхното дете ще бъде най-прекрасното, най-уникалното и въобще най-, най- от всички деца по-света. И да искат да подчертаят тази необичайност, като му дадат необичайно име. Но… в повечето случаи околните не са склонни да се отнасят към нашия избор с разбиране. Напротив, с много по-голяма охота предпочитат да се шегуват с нестандартното име, отколкото да се възторгват от него.
Представете си, че сте кръстили малкия Елвис, а неговите музикални таланти са меко казано ограничени. Ако преминете мярата в нестандартността, има риск детето да стане обект на постоянни насмешки от околните, да придобие комплекси и сериозно да пострада самочувствието му. И най-симпатичното от нестандартните имена, може да докара доста проблеми и неприятности. Дори децата на знаменитостите, живеещи далеч от „грубия” свят, страдат от излишно необичайните си имена.
Синът на Дейвид Боуи, получил при раждането си странното женско име Зоуи, предпочел да го смени на простичкото – Джо. Нещо толкова невинно, като една допълнителна буква в името, също може да донесе затруднения.
Ако са ви нарекли „СтеЛЛа”, сигурно всеки път ще трябва да обяснявате на разни чиновници как се пише името ви и шансът да бъде сбъркано е голям. А това не оказва благотворно влияние на самочувствието.

Да си с оригинално име като че ли изисква самият ти да си много нетрадиционен, самобитен. А това понякога е голямо предизвикателство и изисква доста усилия. И не на всеки му се отдава.

За щастие, влиянието на имената не е фатално. На всеки от нас влияят още и обкръжаващата го среда, ценностите и принципите на родителите, взаимоотношенията с близките, приятелите, учителите, прочетените книги и изгледаните филми и дори домашните животни и микроклиматът, в който е израствал човек. Всички тези малки и големи нюанси правят всеки от нас неповторим.

И още нещо…..

Вашите деца не са  ваши деца. Те са синове и дъщери на копнежа на живота да съществуват. Те идват чрез вас, но не от вас и въпреки че са с вас, все пак не ви принадлежат.

Можете да им дадете  любовта си, но не и вашите мисли, защото те имат свои собствени.

Можете да дадете подслон на телата, но не и на душите им, защото душите им обитават дома на утрешния ден.

Може да се стремите да бъдете като тях, но не се опитвайте да ги направите като вас, защото животът не върви назад, нито чака отминалия ден.

Вие сте лъковете, от които децата ви като живи стрели излитат надалеч.

->> към началното меню